В Америка режели главата и изтръгвали сърцето на загубилия мача
Жертвоприношенията на хора са били основополагащи в обществения живот на маите
Днес в Златоград (3 и 4 май) се организира фамозният Празник на чевермето, проведен постоянно в навечерието на християнския Гергьовден. От вечерта на коловете се въртят 120 агнета, а в китния родопски град са се стекли хиляди хора от цяла България и Гърция. За всички това е време на празнуване под звуците на десетките гайди и песента „ Излел е Дельо бунтовник “. Малцина се досещат, че става дума за голямо жертвоприношение, с каквото в миналото били омилостивявани боговете. Разбира се, всички са чели за жертвите, правени от античните траки.
Нося „ жертвата “ на Празника на чевермето в Златоград, където националната носия е наложителна.
Сега обаче ще заведа читателите на другия завършек на света - в Централна Америка. Хората добре си спомнят великия филм на Мел Гибсън „ Апокалипто “, където по съвършен метод бяха показани жертвоприношенията на ацтеките. Днес ще опиша за моите персонални наблюдения върху този бит при другия огромен народ там – маите.
До средата на ХХ в. в науката е меродавно мнението, че маите били миролюбив народ на строители, астрономи и художници. Съществуването на ритуали за всеобщи човешки жертвоприношения е отричано, като се е смятало, че тези кървави ритуали били присъщи само на толтеки и ацтеки. Днес към този момент ясно, че жертвоприношенията на хора са били основополагащи в обществения живот на маите.
Темата първо е разработвана от американски учени, които се интересуват изключително от потребления способ на принасяне в жертва посредством изтръгване на сърцето от гърдите. По-късно се включват откриватели от целия свят, като за реорганизация на обреда се употребяват данните от археологията, изобразителното изкуство, четирите оживели по знамение кодекса на маите и изключително от разчетените след 50-те години на ХХ в. многочислени надписи. На откритите в разнообразни градове триумфални стели постоянно могат да се видят изображения на царе, тъпчещи в краката си хванати врагове и принасящи ги в жертва. Ценни са и книгите от интервала на испанската колонизация като „ Попол-Вух “ на оживелите до късно планински маи и изключително съчинението на испанския свещеник и мисионер Диего де Ланда.
Оказва се, че човешкото жертвоприношение в мирогледа на маите през класическия интервал (III-X в.) имало централно място по осите Космос-Земя и Небе-Подземен свят. Главно събитие в маянската космогония е установяването на следващия нов свят и порядък и принасянето в жертва се считало за метод за превъзмогване на съпътстващия безпорядък. Жертвоприношението не е просто опит за помиряване на боговете, само че развой за обмяна на магическа сила сред божествата и хората.
Парадоксално, само че ритуалните убийства на хора не целели заличаване на живота, а възраждането му в ново измерение. Затова при жертвоприношението от класическия интервал се ценяла персоналната жертва на индивида, изпратен като дипломат при боговете и обожествените предшественици. Обикновено ставало дума за високопоставени аристократи и даже царе, пленени по време на война.
Маите си представяли човешкото тяло като сплотяваща целия Космос същина. В него се събират свещените сили на свръхестественото и на по този начин тачените от тях митични предшественици. Душата на индивида се намира в сърцето и кръвта, а посредством вложената в тях сила може да доближава до Горния свят. Смисълът на култа е точно в кръвта и човешкото сърце, тъй като там са силите, способни да продължат съществуването на живота и Космоса като цяло. В визиите на маите при жертвоприношението те циркулират непрестанно сред света на хората и света на боговете, оказвайки влияние на единия и другия. Жертвоприношенията са ритуални кръвопускания, посредством които се хранят и поддържат боговете. Те са наложителни, с цел да се откри връзката с тях. Човешките жертви са най-ценни и нужни в сериозни обстановки като начало или завършек на война, велики победи в борби, осъществяване на витално значими икономически действия, календарни празници като края на хронологическите цикли или началото на Новата година.
В посткласическия интервал на маите (XI-XVI в.) настъпват дълбоки промени в природата и политическата роля на човешкото жертвоприношение. Докато в разцвета на цивилизацията им акцентът е върху самостоятелната жертва, след Х в. се натъртва на броя на избитите хора, нормално хванати при война. Ако преди жертвоприношението е метод за легитимация на съответен държател посредством собственоръчно принасяне в жертва на пленения съперник, по-късно то става инструмент за легализиране на самата власт.
След испанското завладяване на Америка античните митологични персонажи се сливат с култа към католическите светци. При маите човешкото жертвоприношение било свързвано със свещеното дърво сейба. Ето за какво при християнизацията точно край него се принасят в жертва животни. Днешните маи изключително почитат настъпването на Новата година, като привързват за сейбата жертвените бикове, предопределени за тържествата.
Темата за човешките жертвоприношения е показана доста забавно в маянския град Чичен-Ица, който посетих през 2023 година Човек изпитва същински смут пред Цомпатли или „ Храма на черепите “. Десетки метри от стените са покрити с релефи на човешки черепи, на воини, носещи за косите отрязани човешки глави, а също - крилати змейове и орли. Вече бях виждал нещо сходно в столицата на ацтеките Теночтитлан на територията на днешния Мексико сити. Там имало сходно светилище, за което се счита, че от горната страна били набивани дървени колове с нанизаните глави на принесените в жертва хора. „ Стените на черепите “ вдъхвали смут както измежду враговете, по този начин измежду личните жители.
„ Стената на черепите “ в храма Цомпатли в Чичен-Ица, Мексико
Но в Чичен-Ица има още един монумент, обвързван с жертвоприношенията. Големият стадион за игра с топка има игрално поле с дължина 135 и ширина 70 м. Каменните обръчи, през които трябвало да се е прокара каучуковата топка, са сложени на към 6 м височина. В релефите по стените на стадиона са изобразени два тима от по седем индивида един против различен. Играчите от Чичен-Ица обаче не са облечени в леки екипи като актуалните спортисти, а са обковани в тежки воински доспехи със шлемове на главите. А тематиката за човешкото жертвоприношение участва даже в детайлите на изображенията с черепите, окачени върху облеклата на състезателите. Намиращият се от едната страна тим е предвождан от човек, чиято глава е преди малко отсечена, а от шията му блика шадраван от кръв. Водачът на другия тим пък държи триумфално за скалпа главата на противника.
Учените не са съумели и до през днешния ден да разгадаят изцяло тайната на обичаната на индианците от Централна Америка игра. При ацтеките тя е наричана „ тлачтли ”, а маите я посочват „ пок-та-пок ”. Правилата ѝ не са ясни, само че е несъмнено, че е носела набожен, а не развлекателен темперамент. Състезателите нямали право да употребяват ръце и крайници, а единствено хълбоци, бедра и плещи. Сигурно е, че единият тим получавал преднина, когато прокара каучуковата топка през един от двата каменни обръча от двете страни на игрището.
Релефите от Чичен-Ица демонстрират, че надпреварата с топка надалеч не е било безвредно занятие. Вероятно капитанът на изгубилия тим е принасян в жертва на боговете, а главата му е била ритуално отсичана. В един записан в книгата „ Попол-Вух “ мит се споделя за двама герои-близнаци, играли на топка против господаря на Подземния свят, залагайки личния си живот. В друга легенда се приказва за игра, в която топката била отрязана човешка глава. Както се видя, човешката глава имала голямо религиозно значение и това се потвърждава точно от изображенията на черепи в Цомпантли.
Автор:
trud.bg
Източник: svobodnoslovo.eu
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
КОМЕНТАРИ